Един от коментаторите ни защити позицията на Свидетелите на Йехова относно задължителното докладване на случаи на насилие над деца. По съвпадение един добър приятел ми даде идентичната защита. Вярвам, че това отразява стандартната вяра сред Свидетелите на Йехова и затова смятах, че това изисква повече от отговор на ниво коментар.
Ето и аргумента за защитата:

Кралската комисия показа, че WT от дълго време произвежда материали за обучение на хората за опасностите от насилие над деца. Политиката на JW е да правиш нещата според казаното в Библията. За тях Библията е над законите на земята, но те се съобразяват там, където законите не противоречат или не противоречат на библейските директиви.
Правилото за двама свидетели е само за предприемане на съвместни действия, а не за предприемане на правни действия. От родителите или настойниците зависи да предприемат правни действия. Изглежда много родители не са искали да съобщават подобни въпроси на властите, тъй като не са искали да се карат. Едно от нещата, които Кралската комисия коментира е, че Австралия няма единни закони за докладване на подобни въпроси. JW в държавите, където това е задължително, биха го отчели, дори ако родителите не искат да го направят.
Това не беше големият проблем, за който документите го направиха.

Не желая да изтъкна коментатора, а само неговия аргумент.
Организацията се крие зад факта, че там, където има задължително докладване, те спазват. Това е червена херинга. Изводът е, че ако правителството не смята, че докладването на всички случаи на малтретиране на деца е достатъчно важно, за да стане задължително, не е несправедливо да се нахвърляме върху нас, защото не сме докладвали. Това, което излезе на изслушването на австралийската кралска комисия, беше, че някои щати имаха задължително докладване и го отмениха. Причината беше, че като го направиха задължителен, хората съобщаваха всичко от страх да не бъдат наказани. Тогава властите бяха затрупани с много незначителни жалби и прекараха толкова много време, за да ги следят, че се страхуваха, че законните дела ще се промъкнат през пукнатините. Те се надяваха, че като отменят закона за задължителното докладване, хората ще постъпят правилно и ще докладват законни случаи. Свидетелите вероятно не биха очаквали „светските” хора да постъпят правилно, но защо да не правим това, което властите очакват, като се има предвид, че се държим на по-висок стандарт?
Има 2 неща, които пренебрегваме в нашата лесна защита на тази сериозна ситуация. Първият е, че дори да има задължителен закон за докладване, той се прилага само за твърдения за малтретиране на деца. Това е твърдения не престъпления.  Г-н Стюарт, адвокатът на комисията, даде да се разбере, че докладването на престъпления е задължително. Когато има ясни доказателства за малтретиране на деца - когато е възможно да се приложи правилото за двама свидетели - ние имаме престъпление и всички престъпления трябва да бъдат докладвани. И все пак, дори в случаите, когато престъплението е очевидно извършено, все още не сме успели да го докладваме. Не успяхме да съобщим за случаи на 1000! Каква възможна защита може да има за това?
В 2nd Въпросът е, че правителството не трябва да прави задължително докладването на твърдения за такова тежко престъпление. Съвестта на всеки спазващ закона гражданин трябва да го мотивира да докладва на висшите власти за всяко тежко престъпление, особено такова, което представлява ясна и настояща опасност за населението. Ако Организацията наистина е готова да отстоява твърдението, че правим нещата според това, което казва Библията, тогава защо не се подчиняваме на Библията, за да покажем подчинение на висшите власти, като се опитваме сами да разглеждаме наказателни дела? (Римляни 13: 1-7)
Защо се справяме с това престъпление по различен начин, отколкото бихме искали всеки друг? Защо казваме, че това е отговорност само на семейството?
Нека кажем, че една сестра излезе напред и съобщи на старейшините, че е видяла старейшина да излиза от плевня с кръв по дрехите си. След това тя влезе в плевнята и намери тялото на убита жена. Дали старейшините първо щяха да отидат при брат или щяха да отидат директно в полицията? Въз основа на начина, по който обработваме случаите на насилие над деца, те биха отишли ​​при брат. Нека кажем, че братът отрича дори да е бил там. Сега старейшините имат работа с един-единствен свидетел. Въз основа на начина, по който се справяме със случаите на насилие над деца, братът ще продължи да служи като старейшина и ние ще информираме сестрата, че има право да отиде в полицията. Ако тя не го направи, тогава никой няма да разбере, освен ако някой не се натъкне на трупа. Разбира се, по това време братът ще е скрил трупа и ще почисти местопрестъплението.
Ако замените „убитата жена“ с „сексуално малтретирано дете“, имате точен сценарий за това, което сме правили не само в Австралия, но и по света, хиляди пъти.
Какво ще стане, ако току-що извиненият убиец се окаже сериен убиец и убие отново? Кой носи кръвната вина за всички убийства, които извърши от този момент нататък? Бог казал на Езекиил, че ако той не предупреди нечестивите, нечестивите все пак ще умрат, но Йехова ще държи Йезекиил отговорен за тяхната пролята кръв. С други думи, ако не е докладвал, той ще носи вина за кръв. (Езекиил 3: 17-21) Дали този принцип не би се прилагал в случай на липса на сигнал за сериен убиец? Разбира се! Принципът не би ли се прилагал и в случай на липса на сигнал за насилник над дете? Серийните убийци и насилниците на деца са сходни по това, че и двамата са компулсивни рецидивисти. Серийните убийци обаче са доста редки, докато насилниците на деца, трагично, са често срещани.
Опитваме се да се освободим от отговорността, като твърдим, че следваме Библията. Какво Библейско Писание ни казва, че нямаме задължение да защитаваме хората в сбора и тези в общността срещу много сериозна заплаха за тяхното здраве и благополучие? Това не е ли една от причините да претендираме за власт да чукаме на вратите многократно? Правим го от любов, за да ги предупредим за нещо, което е много опасно, ако те го игнорират. Това е нашето твърдение! Правейки това, ние вярваме, че се освобождаваме от кръвна вина, следвайки модела, зададен от Езекиил. И все пак, когато заплахата е още по-неизбежна, ние твърдим, че не трябва да я докладваме, освен ако не ни е наредено. Факт е, че това ни е наредено от най-висшата власт във Вселената. Целият закон на Мойсей почиваше на 2 принципа: да обичаш Бог преди всичко и да обичаш ближния като себе си. Ако имате деца, не бихте ли искали да знаете за потенциална заплаха за тяхното благосъстояние? Бихте ли помислили, че съсед, който е знаел за такава заплаха и не е успял да ви предупреди, ви показва любов? Ако впоследствие децата ви бъдат изнасилени и научите, че съседът ви знае за заплахата и не успее да ви предупреди, няма ли да го държите отговорен?
В нашия пример за един-единствен свидетел на убийство има криминалистични доказателства, които полицията е могла да използва, за да установи вината или невинността на брат, който е бил свидетел напускайки мястото на престъплението. Със сигурност бихме извикали полиция в такъв случай, знаейки, че те разполагат със средствата, които ни липсват, за да установим фактите. Същото важи и за случаите на малтретиране на деца. Това, че не успяваме да се възползваме от този инструмент, показва, че ние всъщност не се интересуваме от другите, нито се освежаваме от освещаването на Божието име. Не можем да осветим Божието име, като не му се подчиняваме. Ние се интересуваме само от защита на репутацията на Организацията.
Като не успяхме да поставим Божия закон на първо място, ние си нахвърлихме укор и понеже се предполагаме, че го представяме и носим неговото име, ние го упрекваме. Ще има сериозни последици.

Мелети Вивлон

Статии от Мелети Вивлон.
    21
    0
    Бихте искали вашите мисли, моля коментирайте.x