Наскоро имах доста дълбоко духовно преживяване - събуждане, ако щете. Сега няма да ви накарам всички „фундаменталистки откровения от Бог“. Не, това, което описвам, е видът усещане, което можете да получите в редки случаи, когато се открие критично парче от пъзела, което кара всички останали парчета да си дойдат наведнъж. Това, с което завършвате, е това, което те обичат да наричат в наши дни, промяна на парадигмата; не особено библейски термин за това, което наистина е пробуждане за нова духовна реалност. Цяла гама от емоции може да ви обхване в моменти като този. Това, което преживях, беше възторг, учудване, радост, след това гняв и накрая мир.
Някои от вас вече пристигнаха там, където съм сега. За останалото позволете ми да ви заведа на път.
Бях едва на двадесет, когато започнах да приемам „истината“ сериозно. Реших да прочета Библията от корица до корица. Еврейските писания бяха трудни на части, особено пророците. Открих християнските писания[I] бяха много по-лесни и по-приятни за четене. И все пак ми се стори предизвикателно на места заради непоколебимия, често педантичен език, използван в СЗТ.[II] Затова реших, че ще се опитам да прочета християнските писания в Нова английска Библия защото ми хареса лесният за четене език на този превод.
Наистина се насладих на преживяването, защото четенето просто течеше и смисълът беше лесен за разбиране. С навлизането в нея обаче започнах да усещам, че нещо липсва. В крайна сметка стигнах до заключението, че пълното отсъствие на Божието име от този превод го извади от нещо жизненоважно за мен. Като един от Свидетелите на Йехова употребата на божественото име се превърна в източник на утеха. Лишен от това при четенето на Библията ме остави да се почувствам донякъде откъснат от моя Бог, затова се върнах към четенето на Превод от Новия свят.
По онова време не осъзнавах, че пропускам още по-голям източник на комфорт. Разбира се, тогава нямаше как да знам това. В края на краищата бях внимателно научен да пренебрегвам самите доказателства, които ще ме доведат до това откритие. Част от причината за това, че не видях какво е пред очите ми, беше миопичният фокус на нашата Организация върху божественото име.
Трябва да направя пауза точно тук, защото виждам как хакелите се издигат. Позволете ми да обясня, че мисля, че законното възстановяване на божественото име в преводите на Еврейските писания е най-похвално. Грехота е да се премахне. Не съм осъдителен. Аз просто повтарям решение, постановено отдавна. Прочетете го сами на Откровение 22: 18, 19.
За мен едно от големите откровения на моето пътуване към осъзнаване на Бог беше разбирането на богатото и уникално значение на името Йехова. Считам за привилегия да нося това име и да го оповестявам на другите - макар че това да стане известно означава много повече от просто публикуване на самото име, както някога бях вярвал. Несъмнено това уважение, дори плам, към божественото име е причинило на мен и на другите толкова ужас, когато научих за пълното му отсъствие от християнските писания. Дойдох, за да разбера, че съществуват 5,358 ръкописа или ръкописни фрагменти от християнските писания днес, и въпреки това, в нито един не се появява божественото име. Нито един!
Сега нека да го поставим в перспектива. Еврейските писания са писани от 500 до 1,500 години преди първият християнски писател да сложи писалка в пергамент. От съществуващите ръкописи (всички копия) научихме, че Йехова е запазил божественото си име на почти 7,000 места. И все пак, в по-новите ръкописни копия на Християнските писания, Бог не е намерил за уместно да запази нито един пример на своето божествено име, изглежда. Разбира се, можем да твърдим, че то е премахнато от суеверни кописти, но това не означава ли скъсяване на Божията ръка? (Nu 11: 23) Защо Йехова не би действал, за да запази името си в ръкописите на християнските писания, както направи това в техните еврейски колеги?
Това е очевиден и тревожен въпрос. Фактът, че никой не можеше да даде разумен отговор на това, ме притесняваше години наред. Едва наскоро разбрах, че причината да не мога да намеря задоволителен отговор на въпроса е, че задавам грешен въпрос. Работих върху предположението, че името на Йехова е било там през цялото време, така че не можех да разбера как става така, че Всемогъщият Бог да позволи да бъде изкоренено от собствената му дума. Никога не ми е хрумнало, че може би Той не го е запазил, защото никога не го е поставил там на първо място. Въпросът, който трябваше да си задам, беше: Защо Йехова не вдъхнови християнските писатели да използват името му?
Пренаписване на Библията?
Сега, ако сте били правилно обусловени като мен, може би си мислите за препратките към J в Библията за справка за NWT. Може би казвате: „Чакай малко. Има 238[III] места, където сме възстановили божественото име в християнските писания. “[IV]
Въпросът, който трябва да си задаваме е: Имаме ли възстановено то на 238 места, или ние имаме произволно въведено това на 238 места? Повечето биха отговорили рефлексивно, че сме го възстановили, защото всички препратки към J се отнасят до ръкописи, които съдържат Tetragrammaton. В това вярват повечето Свидетели на Йехова. Както се оказва, те не го правят! Както току-що посочихме, божественото име не се появява в НИКОЙ от съществуващите ръкописи.
И така, какви са препратките към J?
Преводи!
Да, така е. Други преводи. [V] Дори не говорим за древни преводи, където преводачът вероятно е имал достъп до някакъв изгубен древен ръкопис. Някои от препратките към J сочат сравнително скорошни преводи, много по-нови от ръкописите, достъпни за нас днес. Това означава, че друг преводач, използващ същите ръкописи, до които имаме достъп, е избрал да вмъкне Tetragrammaton вместо „Бог“ или „Господ“. Тъй като тези J справочни преводи бяха на иврит, може би преводачът смяташе, че божественото име би било по-приемливо за неговата еврейска целева аудитория, отколкото Господ, който сочи към Исус. Каквато и да е причината, тя очевидно се основава на пристрастията на преводача, а не на някакви реални доказателства.
- Превод от Новия свят е вмъкнал „Йехова“ за „Господ“ или „Бог“ общо 238 пъти въз основа на технически процес, наречен „предположение за изменение“. Тук преводачът „поправя“ текста въз основа на убеждението си, че се нуждае от фиксиране - убеждение, което не може да бъде доказано, а се основава единствено на предположения. [Vi] Позоваванията на J по същество се свеждат до това, че тъй като някой друг вече е направил това предположение, комисията по преводи на NWT се е почувствала оправдана да направи същото. Базирането на нашето решение върху теориите на друг преводач едва ли изглежда убедителна причина да рискуваме да се забъркаме с Божието слово.[Vii]
„… Ако някой направи допълнение към тези неща, Бог ще му добави язвите, написани в този свитък; и ако някой отнеме нещо от думите на свитъка на това пророчество, Бог ще отнеме частта му от дърветата на живота и извън светия град ... ”(Откровение 22: 18, 19)
Опитваме се да заобиколим прилагането на това ужасно предупреждение по отношение на нашата практика да вмъкваме „Йехова“ на места, които не се появяват в оригинала, като твърдим, че изобщо не добавяме нищо, а просто възстановяваме онова, което е погрешно изтрито. Някой друг е виновен за това, за което предупреждава Откровение 22:18, 19; но ние просто отново оправяме нещата.
Ето нашите разсъждения по въпроса:
„Без съмнение има ясна основа за възстановяване на божественото име Йехова в християнските гръцки писания. Точно това са преводачите на Превод от Новия свят са направили. Имат дълбоко уважение към божественото име и здравословен страх да премахнат всичко, което се появява в оригиналния текст. (Откровение 22:18, 19 “.) (NWT 2013 Edition, стр. 1741)
Колко лесно изхвърляме фраза като „без съмнение“, като никога не се замисляме колко заблуждава използването му в случай като този. Единственият начин, по който може да има „несъмнено“, би бил, ако можем да положим ръце върху някои действителни доказателства; но няма такъв. Всичко, което имаме, е нашата силна вяра, че името трябва да е там. Нашите предположения се основават само на вярата, че божественото име трябва да е било там първоначално, защото се появява толкова много пъти в Еврейските писания. На нас като Свидетели на Йехова изглежда несъвместимо, че името трябва да се появява почти 7,000 пъти в Еврейските писания, но нито веднъж в гръцките. Вместо да търсим обяснение от Писанията, ние подозираме, че хората подправят.
Преводачите на най-новите Превод от Новия свят твърдят, че имат „здравословен страх от премахване на всичко, което се появява в оригиналния текст.“ Факт е, че „Господ“ и „Бог“ do се появяват в оригиналния текст и ние няма как да докажем противното. Като ги премахнем и вмъкнем „Йехова“, има опасност да променим значението зад текста; за водене на читателя по различен път, до разбиране, което Авторът никога не е възнамерявал.
Има някаква самонадеяност относно нашите действия по този въпрос, която припомня сметката на Uzzah.
" 6 И те стигнаха постепенно до гумната на На'кон и сега Узза изтласка [ръката си] към ковчега на [истинския] Бог и го хвана, тъй като добитъкът почти предизвика разстройство. 7 При това гневът на Йехова пламна срещу Уза и [истинският] Бог го удари там за непочтителния акт, така че той умря там, близо до ковчега на [истинския] Бог. 8 И Давид се ядоса от факта, че Йехова се е пробил в разрив срещу Узза, и това място до днес се нарича Пе'рез-уз'зах. ”(2 Samuel 6: 6-8)
Факт е, че ковчегът се транспортира неправилно. Левитите трябвало да го носят с помощта на стълбове, специално конструирани за целта. Не знаем какво е мотивирало Оза да протегне ръка, но като се има предвид реакцията на Дейвид, е напълно възможно Уза да е действал с най-добрите подбуди. Каквато и да е реалността, добрата мотивация не оправдава извършването на грешни неща, особено когато грешното включва докосване до онова, което е свещено и е извън границите. В такъв случай мотивацията е без значение. Уза постъпи самонадеяно. Той се зае да поправи грешката. Той беше убит заради това.
Промяната на вдъхновения текст на Божието слово въз основа на човешки предположения докосва това, което е свещено. Трудно е да се разглежда като нещо различно от изключително самонадеян акт, без значение колко добри са намеренията на човека.
Разбира се, има още една силна мотивация за нашата позиция. Взехме името Свидетели на Йехова. Ние вярваме, че сме възстановили Божието име на законното му място, обявявайки го на света като цяло. Обаче ние също се наричаме християни и вярваме, че сме съвременният ренесанс на християнството от първи век; единствените истински християни на земята днес. Следователно е немислимо за нас, че християните от първи век не биха се ангажирали със същата работа като нас - тази за обявяване на името, Йехова, надалеч. Сигурно са използвали името на Йехова толкова често, колкото и сега. Може да сме го „реставрирали“ 238 пъти, но наистина вярваме, че оригиналните писания са били пълни с него. Трябва да е така, за да има смисъл нашата работа.
Ние използваме писания като Джон 17: 26 като оправдание за тази позиция.
„И аз им оповестях името ви и ще го оповестя, за да може любовта, с която ме обичате, да бъде в тях и аз в съюз с тях.“ (Йоан 17: 26)
Разкриване на Божието име или Неговата личност?
Това писание обаче няма смисъл, докато го прилагаме. Евреите, на които Исус проповядвал, вече знаели, че Божието име е Йехова. Те го използваха. И така, какво искаше да каже Исус, когато каза: „Аз им съобщих името ти ...“?
Днес името е етикет, който плескате върху човек, за да го идентифицирате. В еврейските времена името е било човекът.
Ако ви кажа името на някой, когото не познавате, това кара ли ви да го обичате? Едва ли. Исус оповести Божието име и резултатът беше, че хората обикнаха Бога. Така че той не се позовава на самото име, наименованието, а на някакво по-обширно значение на термина. Исус, по-великият Мойсей, не дойде да каже на децата на Израел, че Бог е наречен Йехова не повече от първоначалния Мойсей. Когато Моисей попитал Бог как да отговори на израилтяните, когато те го попитали „Как се казва Бог, който те е изпратил?“, Той не поиска Йехова да му каже името му, както днес разбираме термина. В днешно време името е просто етикет; начин за разграничаване на един човек от друг. В библейските времена не е така. Израилтяните знаеха, че Бог се нарича Йехова, но след векове робство това име нямаше значение за тях. Това беше просто етикет. Фараонът каза: „Кой е Йехова, за да се подчинявам на гласа му ...?“ Той знаеше името, но не и какво означаваше името. Йехова щял да си направи име пред своя народ и египтяните. Когато свърши, светът щеше да познае пълнотата на Божието име.
Подобно беше и по времето на Исус. В продължение на стотици години евреите са били подчинявани от други народи. Йехова отново беше само име, етикет. Те не го познаваха по-добре, както израилтяните от преди Изхода го познаваха. Исус, подобно на Мойсей, дойде да разкрие името на Йехова на своя народ.
Но той дойде да направи много повече от това.
„Ако вие ме познавахте, вие щяхте да познаете и моя баща; от този момент вие го познавате и сте го виждали. ” 8 Филип му каза: „Господи, покажи ни Отец и това ни е достатъчно.“ 9 Исус му каза: „Толкова ли съм бил с ВАС хора, и все пак, Филип, не си ли ме опознал? Този, който ме е видял, е видял и Отца [също]. Как казвате: „Покажете ни Отца“? “(Йоан 14: 7-9)
Исус дойде да разкрие Бог като Баща.
Запитайте се, защо Исус не използва Божието име в молитва? Еврейските писания са пълни с молитви, в които Йехова е назоваван многократно. Ние следваме този обичай като свидетели на Йехова. Слушайте всяка молитва на събранието или конгреса и ако обърнете внимание, ще се учудите колко пъти използваме неговото име. Понякога се използва толкова много, че представлява вид теократичен талисман; сякаш честата употреба на божественото име дава някаква защитна благословия на потребителя. Има видео в сайта на jw.org точно сега за строителството в Warwick. Работи около 15 минути. Проверете го и докато го гледате, пребройте колко пъти е изречено името на Йехова, дори от членовете на Ръководното тяло. Сега сравнете това с това колко пъти Йехова е наричан Баща? Резултатите са най-показателни.
От 1950 до 2012 името на Йехова се появява Стражната кула общо 244,426 91,846 пъти, докато Исус се появява 161 5 пъти. Това има пълен смисъл за Свидетел - за мен би имало пълен смисъл само преди година. Ако разбиете това по издание, това е средно до XNUMX поява на божественото име за издание; XNUMX на страница. Можете ли да си представите каквато и да е публикация, дори един прост трактат, в който името на Йехова да не се появи? Като се има предвид това, можете ли да си представите писмо, написано под вдъхновението на Светия Дух, където името му няма да се появи?
Погледнете 1 Тимотей, Филипяни и Филимон и трите писма на Йоан. Името не се появява нито веднъж в NWT, дори като се вземат предвид J препратките. Така че, макар че Павел и Йоан не споменават Бог по име, колко често те го наричат в тези писания като Баща? Общо 21 пъти.
Сега вземете произволно всеки проблем на „Стражева кула“. Избрах изданието от 15 януари 2012 г. само защото беше в горната част на списъка в програмата „Библиотека на стражева кула“ като първия брой на Проучването. Йехова се появява 188 пъти в изданието, но Той е посочен като наш Баща само 4 пъти. Това несъответствие се влошава още повече, когато вземем предвид учението, че милионите Свидетели на Йехова, почитащи Бог днес, не се броят като синове, а като приятели, което прави използването на „Баща“ в тези няколко случая по-скоро метафорична връзка, отколкото истински.
Споменах в началото на този пост, че последното парче от пъзел наскоро ми дойде и изведнъж всичко стана на мястото си.
Липсващата част
Докато спекулативно вмъкнахме името на Йехова 238 пъти в NWT 2013 издание, има още две по-значими цифри: 0 и 260. Първият е броят пъти, когато Йехова е посочен като личен баща на всеки човек в Еврейските писания.[VIII] Когато Авраам, Исаак и Яков, или Моисей, или царете, или пророците са изобразени или да се молят, или да говорят с Йехова, те използват неговото име. Нито веднъж не го наричат Баща. Има около дузина препратки към него като Баща на израелския народ, но личните отношения между баща и син между Йехова и отделни мъже или жени не са нещо, което се преподава в Еврейските писания.
За разлика от тях, второто число, 260, представлява броя пъти, когато Исус и християнските писатели са използвали термина „Отец“, за да изобразят връзката, която Христос и неговите ученици се радват с Бога.
Баща ми вече го няма - спи, но по време на нашите припокриващи се животи не си спомням някога да съм го наричал с името му. Дори когато се обръщаше към него, докато говореше с другите, той винаги беше „баща ми“ или „баща ми“. Да използва името му просто би било погрешно; неуважително и унизително отношението ни като баща и син. Само син или дъщеря имат привилегията да използват тази форма на интимен адрес. Всички останали трябва да използват име на мъж.
Сега можем да разберем защо името на Йехова липсва в християнските писания. Когато Исус ни даде примерната молитва, той не каза „Отче наш Йехова на небесата ...“? Той каза, „Трябва да се молите ... по този начин:„ Отче наш на небесата ... “. Това беше радикална промяна за еврейските ученици, както и за езичниците, когато дойде техният ред.
Ако искате извадка от тази промяна в мисълта, не трябва да търсите по-далеч от книгата на Матей. За експеримент копирайте и поставете този ред в полето за търсене на библиотеката на Стражева кула и вижте какво произвежда:
Matthew 5:16,45,48; 6:1,4,6,8,9,14,15,18,26,32; 7:11,21; 10:20,29,32,33; 11:25-27; 12:50; 13:43; 15:13; 16:17,27; 18:10,14,19,35; 20:23; 23:9; 24:36; 25:34; 26:29,39,42,53; 28:19.
За да разберем колко радикално би било това учение в онези дни, трябва да се поставим в мисленето на евреин от първи век. Честно казано, на това ново учение се гледа като на богохулство.
„Всъщност по тази причина евреите започнаха да се стремят още повече да го убият, защото не само той нарушаваше съботата, но и призоваваше Бог собствения си баща, правейки себе си равен с Бога. ”(Йоан 5: 18)
Колко шокирани трябва да са били същите тези противници, когато по-късно учениците на Исус започнаха да се отнасят към себе си като Божии синове, наричайки Йехова свой собствен Баща. (Римляни 8: 14, 19)
Адам загуби синовството. Изгонен е от Божието семейство. Този ден той умря в очите на Йехова. Тогава всички хора бяха мъртви в Божиите очи. (Мат. 8:22; Откр. 20: 5) Дяволът беше този, който в крайна сметка беше отговорен за разрушаването на отношенията, които Адам и Ева се наслаждаваха на небесния си баща, който щеше да разговаря с тях, както бащата с децата си. (Бит. 3: 8) Колко успешен е бил Дяволът през вековете, продължавайки да унищожава надеждата за връщане към тази скъпоценна връзка, пропиляна от първоначалните ни родители. Големи сегменти от Африка и Азия се покланят на своите предци, но нямат представа за Бог като Баща. Индусите имат милиони богове, но нямат духовен баща. За мюсюлманите учението, че Бог може да има синове, духовни или човешки, е богохулно. Евреите вярват, че са избран от Бога народ, но идеята за лична връзка баща / син не е част от тяхната теология.
Исус, последният Адам, дойде и проправи пътя за връщане към онова, което Адам беше изхвърлил. Какво предизвикателство за Дявола беше това представено, тъй като идеята за лична връзка с Бог като тази на дете към баща е лесна за разбиране концепция. Как да отмените това, което Исус беше направил? Въведете доктрината за Троицата, която обърква Сина с Бащата, като ги прави Бог. Трудно е да мислите за Бог като Исус и въпреки това Бог като вашия Баща и Исус като ваш брат.
CT Ръсел, както и други преди него, дойде и ни показа, че Троицата е фалшива. Скоро християните в сборовете по света отново възприемаха Бог като свой Баща, както Исус замисляше. Това е така до 1935 г., когато съдия Ръдърфорд започва да кара хората да вярват, че не могат да се стремят да бъдат синове, а само приятели. Отново връзката баща / дете се прекъсва чрез фалшиво учение.
Ние не сме мъртви за Бог, какъвто беше Адам - какъвто е светът като цяло. Исус дойде да ни даде живот като Божии синове и дъщери.
„Освен това [това е] ВАС [Бог е оживял], въпреки че сте били мъртви във вашите грехове и грехове ...“ (Ефесяни 2: 1)
Когато Исус умря, той ни отвори пътя да бъдем Божии деца.
„Защото вие не получихте дух на робство, предизвикващ страх отново, но вие получихте дух на осиновяване като синове, чрез който дух викаме: "Авва, Отец! " 16 Самият дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. ”(Римляни 8: 15, 16)
Тук Павел разкрива чудесна истина за римляните.
Както беше посочено на годишната среща, водещият принцип зад последното издание на NWT се намира в 1 Кор. 14: 8. Въз основа на това, че не звучи „неясен призив“, той се стреми да предостави лесно разбираеми междукултурни предавания като „храна“ вместо „хляб“ и „човек“ вместо „душа“. (Мат. 3: 4; Бит. 2: 7) И все пак по някаква причина преводачите сметнаха за добре да оставят езотеричния арабски термин, Авва, на място в Римляни 8:15. Това не е критика, въпреки че очевидната непоследователност е озадачаваща. Въпреки това изследванията разкриват, че този термин е важен за нас, за да го разберем. Павел го вмъква тук, за да помогне на читателите си да разберат нещо критично за християнската връзка с Бог. Терминът, Авва, се използва за изразяване на нежна привързаност към Баща като от любимо дете. Това е връзката, която сега е отворена за нас.
Сирак няма повече!
Каква голяма истина разкриваше Исус! Вече Йехова не е просто Бог; да се страхуват и да се подчиняват и да, обичани - но обичани като Бог, а не като баща. Не, засега Христос, последният Адам, отвори пътя за възстановяване на всички неща. (1 Кор. 15: 45) Сега можем да обичаме Йехова, както детето обича баща. Можем да почувстваме тази специална, уникална връзка, която само син или дъщеря могат да изпитват към любящ баща.
В продължение на хиляди години мъже и жени се скитаха като сираци из живота. Тогава Исус дойде, за да ни покаже от първа ръка, че вече не сме сами. Бихме могли да се присъединим към семейството, да бъдем осиновени; сираци вече няма. Това е разкрито от 260 препратки към Бог като наш Баща, реалност, която липсва в Еврейските писания. Да, знаем, че Божието име е Йехова, но за нас той е татко! Тази прекрасна привилегия е отворена за цялото човечество, но само ако приемем духа, умрем за предишния си начин на живот и се прерадим в Христос. (Йоан 3: 3)
Тази прекрасна привилегия ни беше отказана като Свидетели на Йехова чрез коварната измама, която ни задържа в сиропиталището, различна от избраните, привилегировани малцина, които се наричаха Божии деца. Трябваше да се задоволим като Негови приятели. Подобно на някакво сираче, което се сприятели с очевидния наследник, бяхме поканени в домакинството, дори ни беше позволено да се храним на една маса и да спим под един покрив; но постоянно ни напомняха, че все още сме аутсайдери; без баща, държан на една ръка разстояние. Можехме само да отстъпим с уважение и тихо да завиждаме на наследника на любовната му връзка между баща и син; с надеждата, че един ден, вероятно след хиляда години, ние също можем да достигнем същия този скъпоценен статус.
Не това дойде да учи Исус. Факт е, че ни научиха на лъжа.
„Обаче, колкото и да го приеха, той им даде власт да станат Божии деца, защото те проявяваха вяра в Неговото име; 13 и те се родиха не от кръв или от плътска воля или от волята на човека, а от Бог “. (Йоан 1:12, 13)
„Всъщност всички вие сте Божии синове чрез ВАШАТА вяра в Христос Исус.“ (Галатяни 3:26)
Ако проявяваме вяра в името на Исус, той ни дава властта да бъдем наричани Божии деца, авторитет, който никой човек - бил той Дж. Ф. Ръдърфорд или настоящите мъже, съставляващи Ръководното тяло - няма право да отнеме.
Както казах, след като получих това лично откровение, почувствах възторг, след това се учудих, че такава невероятна любяща доброта може да се разпростре и върху такава като аз. Това ми достави радост и удовлетворение, но след това дойде гневът. Гняв от заблудата от десетилетия да вярвам, че нямах право дори да се стремя да бъда един от Божиите синове. Но гневът преминава и духът носи един мир чрез повишено разбиране и подобрена връзка с Бог като свой Баща.
Гневът заради несправедливостта е оправдан, но не може да се позволи тя да доведе до неправда. Нашият Отец ще оправи всички въпроси и ще въздаде на всеки според делата му. За нас като деца имаме перспектива за вечен живот. Ако сме загубили 40, или 50, или 60 години синовство, какво е това с вечен живот пред нас.
„Целта ми е да позная него и силата на неговото възкресение и да участвам в неговите страдания, подчинявайки се на смърт като неговата, за да видя дали изобщо е възможно да постигна по-ранното възкресение от мъртвите.“ (Фил. 3:10, 11 NWT 2013 издание)
Нека бъдем като Павел и използваме онова време, което ни остава, за да посегнем за по-ранното възкресение, по-доброто, за да бъдем заедно с нашия небесен Отец в царството на неговия Христос. (Heb. 11: 35)
Здравейте, страхотна работа, някой знае ли кулите за бягане, където беше обяснено, че само 144000 са синове на Бог? ,
Благодаря
[...] наистина ни води до същността на тази статия. В скорошната статия на Мелети „Сираци“ той подчерта, че периодът на президентство на Ръдърфорд, особено по време на [...]
Благословен съм, че намерих този сайт. Аз съм един от свидетелите на Йехова, бях кръстен преди 5 години. Имал съм много мисли и запитвания в съзнанието си относно много от темите, за които говорите. Имам Божия произход от детството. Смятате ли се за един от свидетелите на Йехова? Виждам библейските истини, които сте открили и сте се придържали към тях, и оценявам, че ... обичам как изразихте, че Исус ни научи, че Бог е нашият Отец ... не просто приятел ... само четенето заедно със споменатите писания ме направи толкова щастлив !!! Благодаря ти,... Прочетете още "
Здравей Памела и добре дошла в нашата малка онлайн общност. Бях отгледан като Свидетел, служих като старейшина в продължение на четиридесет години, започнах да се събуждам през 2010 г. и спрях да посещавам събрания преди малко повече от две години. Скоро ще споделя повече за себе си, тъй като ще започна да използвам видеоклипа, за да изведа съобщението там.
[…] Всичко ли беше загуба? Господната воля ли беше да прекарам младостта и жизнеността си в подкрепа на организация, ръководена от мъже, преподаващи лъжливи добри новини? […]
[...] Ако ученията за кръвта, изключването, 1914, 1919, припокриващите се поколения и другите овце са фалшиви, как Свидетелите на Йехова да избегнат да бъдат измъчвани от самата четка, с която са
[...] защото вярват във фалшиви доктрини като невидимо присъствие, започнало през 1914 г., и във вторичен клас християни, който не е дете на Бог, и защото отдават вярност на група мъже над [...]
[…] Твърдение 3: „Те са горди да се свързват с„ помазания с дух “Израил Божи.“ Работи само ако има отделен клас християни, които са „Божият Израел“, докато останалите християни трябва да се считат за „хора от народите“. (Виж Сираци) [...]
Отличен член. Първия път го прочетох и много мислено провокира. Следя сайта ви повече от година, но това е първият път, когато коментирах. И не е много.
Благодаря ти за коментара ти, Леонардо. Добре дошли и се надявам да чуем повече от вас.
Много добре проучена статия .... Мислили ли сте някога да напишете книга? Вашата статия напомня друга дилема ... .. Кой участва в Мемориала? Не се чувствам така, сякаш някога мога да вляза отново в Зала на Царството…. Толкова силно е чувството ми за предателство и омраза към RC ... Моето изследване ме връща към информацията за WT относно паметника ... Вече нямам идея какво да правя ...
Повечето от малката група, с която се свързвам, са избрали да участват в малка частна среща. Някакъв Skype. Тази година, тъй като разпродадохме всичките си стоки и пътуваме (играейки номада), ще участвам със съпругата си и Скайпинг, за да споделя на практика с останалите. Знам, че някои все още ходят в залата на Царството, за да участват. Вярвам, че е въпрос на съвест къде да участва. Единственото нещо, което не е задължително и не е въпрос на съвест, е самият акт на участие, тъй като това идва чрез изрична команда... Прочетете още "
Защо да се притеснявате за измислено име? Никой в древния свят никога не е изричал думата „Йехова“. Не може да съществува. Това не е религиозен въпрос, а граматичен. На иврит няма „J“.
Нито един древен християнин никога не е казвал „Йехова“.
Нечестните лидери на Стражевата кула, същите легалисти, които изключват онези, които не са съгласни с тяхната догма, използват „фалшив стилус“. Те съзнателно погрешно цитират учени или изваждат цитати извън контекста, за да оправдаят своето въображаемо „възстановяване“ на Божието „име“. Ръдърфорд избра „Йехова“ за свое име, а Ръководното тяло защитава марката им на всяка цена.
Видях интервю по теб тръба на един старейшина на християнски канал (изуми ме) той се справи добре. Тогава той призна, когато ме попита защо използваме името Йехова, че знаем, че Неговото име е Яхве (но го каза с дъха, който просто не знам как да го изписвам) бях затворен! Той го знаеше и знаеше как да го каже! Бях толкова ядосана. Той каза, че избират Йехова, защото това е най-широко познатото или използвано име на Бог. От кога jw някога е правил това, което е широко прието. Те знаят какво правят... Прочетете още "
За съжаление трябва да добавите, че интервюто беше в 1989! Те знаят, тъй като останалият свят откри в 1930 действителното произнасяне на Неговото име.
Има една завладяваща хартия, която чета, наречена „Името на Бог Y.eH.oW.aH, което се произнася, както е написано I_Eh_oU_Ah“. От Жерар Герту от Университета в Лион. Аз съм до страница 56 от 70. Той е достъпен за безплатно изтегляне от http://www.academia.edu. Той се занимава с историята на това как името на Йехова престава да се произнася, а след това не се използва, и как трябва да се произнася. На него се прави обилна препратка. Не намерих нищо в подкрепа на добавянето на името на Йехова към гръцките писания, само на ивритските писания. От цитатите се вижда езически християни от началото на 2-ри... Прочетете още "
[…] Неговото твърдение е вярно! За съжаление, това потвърждава твърдението ни в статията ни „Сираци”, че JW.ORG е объркал Божието Слово и е вмъкнал JHWH там, където не е […]
Мисля, че това засяга темата, която наскоро бях публикувал във форума, свързан с Beroean Pickets @ http://discussthetruth.com/viewtopic.php?f=8&t=932 Мисленето ми е малко грубо, включително използването на Божието име като богохулство дори в Еврейските писания. Чувствам, че това може да е реакция на коляното на гнева, който споменавате. „Изхвърляне на бебето с водата за къпане“ (термин, който би използвал приятел, бивш Свидетел, който все още вярва в Христос, когато му казах, че съм станал атеист), моята реакция на цялата бъркотия, която WTBS направи от истинския християнин... Прочетете още "
Аз също преживях период, в който чувствах, че съм си загубил времето в Организацията. И все пак осъзнавам, че ако не бях прекарал времето, преподавайки и изучавайки Божието слово, нямаше да имам разбирането, което имам днес. Ние сме като учени или лекари, работещи години наред под фалшивите учения на нашата професионална общност. Много лъжа, но все пак, изградена върху основата на истината. За учения тази истина е естественият свят около него. За християнина това е Библията. След като открих, че някои от ученията, за които вярвах, са фалшиви, аз... Прочетете още "
Благодаря mvadmin ... Надявам се един ден да започна да чувствам, че не съм пропилял много години не само от живота си, но и от живота на децата си ... За мен са много ранни дни и все още съм съкрушен от измамата…. Процесът ми на скърбене все още е в шоков режим .... Благодаря на Мелети за времето и усилията, които полагате за проучване и реакция ... Поканиха ме да споделя ястие и паметника с нови приятели ... Мисля, че тук ще бъда .. Благодаря ви отново ...
Уважаеми IcarusMourned и Meleti, Това ме докосва дълбоко, тъй като винаги съм твърдял, че JW са свършили чудесна работа по създаването на структура за обучение на децата ми. Всичко, което научих, беше чрез JW's и си спомням книгата „Вечен живот“ с нейната времева диаграма. Всъщност картографирах хронологията на 7,000 години, завършваща през 1975 г. (и внушаващото уверение за Армагеден, настъпила през тази година), научих от грешките си и разбирам защо някои не го правят. Разделеното спасение на помазани и ОС също е фалшива предположение (типичен / антитипичен промоутър Ръдърфорд, който преподава класове на Йеху и Йонадаб, като Йеху е помазаният). Да се... Прочетете още "
[...] в допълнение към изкривяването на християнската надежда, така че милиони са убедени, че нямат нито Бог като свой Небесен Баща, нито Христос като [...]
[…] Вижте илюстрацията в глава 8, параграф 7 от Истината, която води до вечния живот. [B] Вижте „Сираци“ и „Приближаване на мемориала от 2015 г. - част 1“ [C] Вижте w10 2/1 стр. 30 ал. 1; w95 9/1 стр. 16 […]
[…] царство. (Мт 6: 9) Все още не е установено. Другите овце се отнасят до езичници, а не към някаква вторична класификация за спасение. Библията не говори за голяма тълпа други овце. Следователно сме променили доброто [...]
[…] Писахме подробно по този въпрос, така че няма да повтаряме тези аргументи тук. (За още повече информация щракнете върху категорията „[...]
[…] Покръстени от Христовото време (CE 33) до края трябва да имат небесната надежда. Всички те трябва да участват в емблемите по време на Мемориала, а не само тези, които твърдят, че са [...]
Благодаря, че най-накрая написахте за> Сираци | Берейски пикети
Благодаря за прекрасното публикуване! Насладих се сериозно
четейки го, може да си страхотен автор. Със сигурност ще отбележа
вашия блог и определено ще се върне в обозримо бъдеще.
Искам да ви насърча да продължите страхотните си постове, приятна вечер!
[…] Форумът е невярен. Ние учим, че повечето християни нямат небесна надежда. Отново невярно. Пророкувахме фалшиво за възкресението, идващо през 1925 г. Дадохме фалшива надежда на [...]
[…] Това е тема, която е обсъждана подробно на този сайт. Преди няколко месеца Мелети изрази някои лични чувства в статията си „Сираци“. […]
Благодаря ви Мелети за това изключително разбиране за писанията. Знанието носи със себе си отговорността за действие. Ако името Йехова не може да бъде възстановено в християнските писания, защото никога не е имало, тогава не е ли вашето (нашето) задължение всъщност да възстановим името на Господа на неговото правилно, вдъхновено място. Тази задача се ограничава само до 238 измененията на Комитета по СЗТ. Извинявайте бавността на отговора ми, но с вълнение препрочитах християнските писания с това ново разбиране, за да открия духа на осиновяването, разпространен за мен от Бог чрез братство с... Прочетете още "
Благодаря ви Мелети за вашата отлична разследваща „детективска“ работа по отношение на всички ваши статии, както и тази. Значението зад вашия символ на лупа е много подходящо и може би вашият псевдоним трябва да бъде „Шерлок Холмс“ ... .SMILE. Имах много духовни „пробуждания“ в процеса на разбиране на сериозни проблеми на фалшивите доктрини, преподавани от WTBTS, които бяха логично изяснени чрез статиите и коментарите тук в Boroean Pickets. Като се има предвид основното учение на християнските писания, че Исус Христос е нашият Спасител, предоставящ „откупната жертва за всички” ... „За това много... Прочетете още "
Благодарим ви, че споделихте това. „Откупът за ВСИЧКИ“ или в нашия случай „не за ВСИЧКИ“ беше преломната точка за мен. Дори когато разбрах, че доктрината от 1914 г. е без подкрепа в Писанието, аз все още вярвах, че сме истинската вяра. Току-що получихме грешна пророческа интерпретация; отново. Осъзнаването, че сме подкопали вярата на милиони, за да повярваме в нещо различно от Благата новина на Христос, което счупи клона за мен. Павел говори ясно за резултата за някой, който се осмели да „изкриви добрата новина за Христос“.... Прочетете още "
Твоето прозрение едва ли е оригинално. През 1990-те години бившият член на Управителния съвет Рей Франц пише подробно по тази тема в прекрасната си книга „В търсене на християнската свобода“.
Посочвам това в самото начало на публикацията.
Наскоро се почувствах некомфортно, Мелети, когато се отнасях към себе си като към един от Свидетелите на Йехова. Това стана след като прочетете Деяния 11:26, в които се казва, че учениците са били „чрез божествено провидение“, или, както е прочетен в буквалния превод на Юнг, „божествено наречен“, християни. Струва ми се, че Бог искаше последователите на Исус да бъдат наречени с това име. Мога да разбера необходимостта да се разграничим от останалите хора, които се отнасят към себе си като християни, но не мисля, че „божественото провидение“ трябва да бъде подправено. Споменах това по време на частта от Библейските акценти, която обхваща Деянията глава 11 и се сдобива... Прочетете още "
Съгласен съм. Всъщност наричайки себе си JW или католик или адвентист не е твърде различно от това да кажем „Аз принадлежа на Павел, други на Аполос или Кифа“ 1 Кор.1: 12 Кой Исус смята за отделна пшеница или плевелите, времето ще покаже. Но можем да сме сигурни, че учителите ще имат по-тежка преценка. Джеймс 3: 1 Интересно 1 Кор.1: 13 продължава да говори за това, че не е кръстен в Павел и т.н., което дава пауза за разглеждане на въпросите за кръщението след 1985 г. на WTS. Опитът да се кръсти някой чрез друга агенция или посредник е напълно неподдържан от Писанието.... Прочетете още "
Припомня ми последните думи на Исус в Матей 23:13, „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! защото вие затваряте небесното царство пред хората; защото вие самите не влизате и не позволявате на влизащите да влизат. "
Както се казва в старата поговорка: онова, което върви наоколо, идва наоколо.
Браво брат, че сподели с нас тези важни мисли. Много от вашите точки в атрибула също бяха в съзнанието ми. Интересно ми хареса мнението ви за връзката между баща и син, когато децата ми бяха тийнейджъри, те наричаха мен и съпругата ми по лични имена по някаква причина, която никога не съм имал истински проблем, а също ни наричаха и мама и татко. Но когато братята и сестрите го чуха, те имаха голям проблем с това, казвайки, че е неуважително. Но когато казах добре по кой начин се обръщаш... Прочетете още "
Поставянето на името Йехова там, където не е било предназначено, е сериозен проблем. Сега осъзнавам колко е важно да го направя правилно! Например, Римляни 10:13 за: „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ Използвах много този стих, той изпрати мощно послание до слушателя и аз бях горд да го знам! това, което никога не съм си направил труда е да прочета околния текст и да проверя гръцкия. Или дори да кажа, прочетете целия урок, който преподаваше Павел! ... 11.Защото Писанието казва: „КОЙТО ВЯРВА В НЕГО... Прочетете още "
Просто имам бърза мисъл за Римляни 10:13, марка. Мисля, че стихът всъщност е цитат от Йоил 2:32, където се казва, че всички, които призовават името на Йехова, ще бъдат спасени. Повечето Свидетели обаче пропускат смисъла, посочен в този стих. Те често използват - може би злоупотребяват - Римляни 10:13, за да подчертаят значението на използването на името Йехова. Но ако всъщност разгледате стиховете, предхождащи Римляни 10:13, става очевидно, че това не е въпросът, който Павел изтъква. Когато четете стихове 11 и 12, става очевидно, че Павел, когато цитира... Прочетете още "
Благодаря, че сподели това с нас, Джуд. Помага за задълбочаване на нашето разбиране. Оценявам също споменаването ви от Йоан 17:12. Бях забравил за този стих. Очевидно има по-голямо значение за нас сега, когато имаме разширено разбиране за „име“, използвано от Исус и писателите на Библията.
Благодаря, Джуд. Вие обяснявате доста добре урока, който преподава Павел.
Това припомня галатите 3: 28 Няма нито еврей, нито езичник, нито роб, нито свободен, нито има мъже и жени, защото всички вие сте едно в Христос Исус.
В еврейската култура имената представляват целия характер на индивида. Следователно „Емануил“ (което означава „С нас е Бог“) беше предсказано да бъде „името“ на Месията за това какво е той, т.е. въплъщение на Бог, докато името „Исус“ (Гр., ᾿Ιησοῦν ( I · e · soun ′); Евр. ישוע (Йешуа ‛,„ Йешуа “, което означава„ Йехова е спасение “) разказва за неговия характер какво всъщност би постигнал.
„Емануил“ (което означава „С нас е Бог“) Страхотен!
Мисля, че е интересно, че Йехова понякога е променил името на човек, за да установи нова идентичност или цел на този човек. Бог промени името на Аврам, което означава „висок баща” на Авраам, което означава „Баща на множество”. Сарай ” моята принцеса ”на Сара“ майка на народите ”Също Яков в Израел, Саул на Павел, Симон на Петър. Името, което е дадено в тази епоха, е името на Исус Христос, което означава „Йехова е спасение“. Йехова изпълнява своята цел да изкупи човечеството чрез сина си, така че друго име е заменено! Това ли е причината новият завет да бъде лишен... Прочетете още "
Благодаря, че добавихте още едно парче към решаването на пъзела.
Поразява ме, че това може да е основна мотивация за формирането на комисията по NWT. Помислете за това: Обществото на кулата на кулите закупи правата да изработи набор от ключови табели за ASV през 1944 г., които съдържаха Божественото име в еврейските писания над 6,870 607 пъти (вж. Книга за провъзгласи, стр. XNUMX). И все пак само две години по-късно се предлага нов превод на гръцките писания. Защо преработката на гръцките писания беше такъв приоритет? Ако се замислите, отговорът изглежда очевиден. Ръдърфорд беше слагал... Прочетете още "
Преди всичко искам да кажа, че наистина оценявам вашия сайт. Очевидно аз самият нямаше да бъда тук, ако не изпитвах алармени звънци. Но имах няколко мисли, които да споделя по този въпрос, и две точки, които да направя, една, мнение и една, исторически факт. 1) Re 22:18, 19 Това е писание, на което съм говорил МНОГО пъти, тъй като съм сигурен, че повечето от вас, които четат това, също имат. Това е особено удобен стих, който помага да се разсъждава с някой, който има мормонска вяра. Но след наистина... Прочетете още "
Здравей Мег и добре дошла. Оценявам, че Свидетелите на Йехова са били учили, че името на Йехова не е било използвано през първия век поради суеверие, но намерихте ли доказателства от достоверни източници в подкрепа на това учение? Не че това би променило фактите, че все още добавяме името му на десетки места, където нямаме основателна причина да го направим, но все пак, ако се окаже, че този аргумент за суеверие е схематичен или дори е доказано невярно, това подкопава една от причините, които JWs дават, за да подкрепят тяхното предположение за изменяне на Писанието. Що се отнася до аргумента, че... Прочетете още "
Енциклопедията Британика ще бъде един източник: http://www.britannica.com/topic/Yahweh
И аз съм съгласен с вас по въпросите, които сте посочили (и оценявам препратките от Писанията, които сте предоставили, за да обосновете аргументацията си. До момента, в който Йехова / Яхве ни предоставя „нов“ свитък, както ни казва книгата Откровение получавате (и предоставя периода от време и събитията, които трябва да се случат преди получаването му), е съвсем ясно, че времето за „добавяне“ или „отнемане“ на НИЩО от библията не е сега.
Благодаря Мег, хубаво е, така че вижте друг източник освен Стражевата кула за това. Разбира се, това не оправдава вмъкването на божественото име в християнските писания, нито оправдава погрешната вяра, която Исус проповядва, за да могат хората да знаят Божието име. Няма спомен той да казва на хората, „Между другото, всички, той се казва YAHWEH“. Да знаем нечие име за нас означава да знаем действителното име, етикета или наименованието, с което лицето е познато. За еврейски това означаваше да познава самия човек, неговия характер. Това направи Исус, като разкри... Прочетете още "
Съгласен. Няма обосновка за вмъкване. По отношение на Вашата гледна точка по отношение на моя светски източник за тази информация, иронично е, че не научих този факт от нито една Стражева кула, а по-скоро чрез собствени независими изследвания. Току-що започнах да мисля по темата и осъзнах, че всъщност нямам представа, КОГАТО еврейските лидери започнаха да премахват Божественото име от обичайното ежедневие сред евреите и затова започнах да изследвам този предмет. Някой друг помни ли дали информацията всъщност е била публикувана в WT?
Има номер. Ето един от книгата Insight. *** it-2 стр. 6 Йехова *** Кога евреите като цяло всъщност спряха да произнасят личното име на Бог? Така че, поне в писмена форма, няма солидни доказателства за изчезване или неизползване на божественото име през периода пр.н.е. През първи век от н. Е. За пръв път се появяват доказателства за суеверно отношение към името. Йосиф Флавий, еврейски историк от свещеническо семейство, когато разказва за Божието откровение на Мойсей на мястото на горящия храст, казва: „Тогава Бог му разкри Своето име,... Прочетете още "
Интересно! Първото твърдение в Британика изглежда противоречи на книгата Insight по този въпрос със сигурност. „След вавилонското изгнание (6-ти век пр.н.е.) и особено от 3-ти век пр.н.е., евреите престават да използват името Яхве по две причини. Тъй като юдаизмът се превръща в универсална, а не само в местна религия, по-често срещаното съществително Elohim, което означава „Бог“, има тенденция да замества Яхве, за да демонстрира всеобщия суверенитет на Израилевия Бог над всички останали. В същото време божественото име все повече се смяташе за твърде свещено, за да се произнесе; по този начин той беше заменен гласово в... Прочетете още "
Благодаря ти Мелети. Убедихме се, че имаме и използваме божественото име като негови „свидетели“. В действителност сме подкопали истинския път към помирение с Бог - осиновяване като синове чрез братство с Христос. Както фарисеите затвориха вратата към небесното царство, така и организацията блокира разбирането и достъпа до „славната свобода на Божиите синове“. Сегашното ни четене на писмата на Павел отново и отново ни обръща внимание на възможността да познаем истинския Бог като наш баща. Само тогава и по този начин ще го направим... Прочетете още "
Нашият свят е само мозайката
Нейният пъзел парче небето
Което винаги изглежда зеещ недостатък
Това не може да знае окото
Защото ние никога не можем да бъдем пълни
Чрез търсене въпреки това
Отвъд небесата огромен елит
Къде само Един може да благослови
Защото ние сме просто плът и кръв
С копнежи на нашата душа
Не можем да видим отвъд калта
Нито чуйте камбаните, които се обаждат
Единствените думи, които ни освободиха
От всичко това се разкъсва
Дали тези, които ни карат да станем
Децата на сърцето Му
Трябваше да добавя, че другото заместване беше Елохим (Бог). тези две съответстват на думите Кириос (Господ) и Теос (Бог) на гръцки.
Благодаря ви много за отговора! Размишлявах върху мисълта за „роба“, който си позволи да добави името на Йехова по този начин. Аз лично винаги съм използвал друг превод в залата, но като теб се оказах, че прибягвам обратно до nwt за лично четене на Библията поради преднамереното пропускане на името на Йехова ... Изглежда, че имам нова тема за изследване в личното си проучване ... .. позволете ми да ви попитам това ... пропускането на името на Йехова ви притеснява ли точно толкова, колкото начина, по който преводачите на nwt добавят името на Йехова, където и да им се иска? (Съжалявам... Прочетете още "
Можете лесно да се научите да забележите къде се появява божественото име в оригиналния иврит, когато четете други преводи на Библията. Условието е да се отпечата Господството за замяна в главни букви. По време на края на втория храмов период произнасянето на името на практика бе престанало и читател, когато видя името Яхве (Йехова), ще види и гласните точки за думата Адонай (Господ). И така, той щеше да види Йехова и да каже Господ.
Опитайте да прочетете вашата Библия, която не е от NWT, по този начин. Може да откриете, че това е интересен навик, в който да се впуснете.
И двете неща ме притесняват, но по различни причини. Наказанието за премахване на нещо от Божието слово е същото като това за добавяне на нещо към него. Премахването на името на Йехова в Еврейските писания отдалечава читателя от Бог. Използването само на заглавие обезличава Всевишния и позволява да се въведе объркване. Това е тежък грях. От друга страна, добавянето на божественото име, където то не се появява, е подправяне на значението, което Йехова възнамерява. Йехова изпрати сина си, за да познаем Отца чрез сина. Името Исус се появява над 900 пъти в християнина... Прочетете още "
Добре казано. Вярвам, че не вярвам, че прекаленото използване на името на Йехова някога би могло да намали ролята на Исус като мой Спасител и Посредник, но преводът не трябва да бъде тълкуване. Никой не бива да се освобождава с Божията дума. Казвайки това ... Изучавал съм други преводи, но винаги съм игнорирал линейното царство, ще го разгледам този уикенд. Благодаря!
Хубав пост Мелети. Прекрасно, страшно и шокиращо е да започнете да вадите вълната от очите си.
Гневът е често срещано чувство, когато човек започне да осъзнава тези неща. Знам, че преминах през тази фаза. Но можех да съм разпитал отдавна какво ме уча, но пренебрегвах отговорността си, за да се уверя във всички неща.
На този свят можете да намерите хиляди различни учения. От индивида зависи да погледне в сърцето си за истина. Това не е отговорност на никой друг.
Мислех, че тази статия отваря много очи! Бих искал да знам какви източници използвате, за да подкрепите аргумента, че името на Йехова не се е появило в оригиналните гръцки ръкописи. Ако не… Това променя всичко, що се отнася до мен ...
Здравей Шанън,
Очевидно не съм Мелети, но поне мога да започна да отговарям на въпроса ви. Никой не знае със сигурност дали Божественото име е било в оригиналните ръкописи, тъй като никой не е оцелял. Но това не е в нито един от древните ръкописи, които са излезли на бял свят досега.
Благодаря ви много за отговора! Мислите ми са ... преведи библията така, както е написана! Това твърде много ли е да се иска? Очевидно трябва да науча иврит и гръцки, за да прочета боговата дума .... това е много притеснително за мен ...
Здравей, Шанън, доказването на негатив винаги е по-трудно от доказването на положително. Например, за да докажа, че Tetragrammaton не се появява в нито един от съществуващите днес 5,300 ръкописа, би трябвало да имам достъп до всички тях и да ги прочета изцяло. Много по-лесно и ефективно е хората, които може да не са съгласни, да ни покажат един-единствен екземпляр от божественото име в някое от тях. Комитетът за превод на Новия свят може би са главните поддръжници на вярата, че божественото име се е появило в оригиналните писания на Християнските писания. Следва, че... Прочетете още "
Страхотна статия, Мелети. Вече се чувствам по-възбуден и ядосан.
Не е нужно да учите гръцки или иврит. Ние имаме The Interlinear Translation на християнските гръцки писания и дори ако не разбирате гръцки, ще можете да разберете буквалния превод на дума за дума 🙂
Освен това мога ли да препоръчам използването на bible.cc, който е отличен изследователски сайт. Въвеждането на библейски стих ще ви даде няколко дузини паралелни предавания. След това, използвайки техния междулинеен раздел, който обхваща не само гръцките писания, но и еврейския, ви дава допълнителната функция за свързване с коментари от Библията. Всяка гръцка или еврейска дума в междуредовата линия има число над нея. Щракнете върху това число, за да видите не само как се определя думата на оригиналния език, но и за да видите къде и как се използва в други части на Библията. Опитвам... Прочетете още "
Това е много провокираща размисъл статия и аз се съгласявам с вас по този въпрос относно вашия анализ на Божието име по отношение на небесния Отец. За мен той е „Небесният Отец” и в личните си молитви използвам своя „Небесен Баща” или „Моят Отец, Който е на Небесата”. Когато се позовавам на него в моите разговори с другите, аз го наричам „Бог Отец” или „Отец Бог”. Разбира се, следващата стъпка в нашето мислене е, че всички ние имаме „Небесната надежда“, с изключение на това, че някои ще бъдат „първите плодове“, избрани за тяхното специално задание... Прочетете още "
Разбрахте